През 2012 г. в околностите на град Маниицок в Гренландия европейски геолози откриха най-стария кратер на Земята. Диаметърът му е 100 км и, както предполагат учените, е възникнал в резултат на падането на астероид преди 3 милиарда години. Ново проучване предполага, че всъщност тази геоложка формация изобщо не е кратер.
В процеса на полеви изследвания група международни изследователи установиха, че редица характеристики на тази област не биха могли да възникнат в случай на удар с астероид.
Оказа се, че в района липсва един от най-важните маркери, които показват увреждане от ударна вълна при падане на космическо тяло на Земята. Тези маркери са кристали циркон в скали. Те не са открити в скалите на стените на предполагаемия кратер.
Освен това се оказа, че в почвата на псевдократера има остатъчни следи от прекристализация на скали. Според експертите тези следи от топене на скали принадлежат към период с почти 40 милиона години по-млад от очакваното време на образуване на тази падина.
С помощта на внимателен анализ и сравнение на всички тези данни геолозите заключиха, че този пейзаж не може да бъде кратер, образуван от падането на метеорит на земята. Новите данни ще позволят да се продължи проучването на района и в други направления, свързани с търсенето на минерали тук. И също така ще дадат възможност на учените да се опитат да открият как се е образувала такава падина в Земята.
И така, за сега, според базата данни Въздействие на Земята, структурата Maniitsok вече не се счита за ударен кратер. Вместо това ударната структура Ярабаба в Западна Австралия, която е на около 2,2 милиарда години, сега носи титлата на най-стария известен ударен кратер.
Прочетете също: