Астрономите установиха, че първата в историята междузвездна комета Борисов е и първата наблюдавана реликва от нейната планетарна система, която никога не се е доближавала до звездите – нейното вещество е останало непокътнато от образуването си в протопланетарния диск.
Кометата Борисов беше открита на 30 август 2019 г. от астронома Генадий Борисов и стана вторият междузвезден обект в историята на наблюденията на небето (първият беше астероид Оумуамуа). Той се доближи максимално до Слънцето през декември 2019 г., а през пролетта на миналата година ядрото се срина. Сега кометата напуска Слънчевата система и се връща в междузвездното пространство.
Изследването на такива обекти позволява да се разбере съставът на комети от други планетарни системи и да се провери колко различна е материята на околозвездните дискове, от които се образуват малки тела, от материята на нашата система. По-специално, първите наблюдения на кометата Борисов показаха нейното сходство с кометите в Слънчевата система, но след това бяха открити значителни разлики в състава.
Проучване
Две групи астрономи, ръководени от Стефано Багнуло и Бин Янг, публикуваха резултатите от анализа на данни от поляриметрични наблюдения на кометата Борисов през декември 2019 г. и януари 2020 г. с помощта на приемника FORS2, инсталиран на телескопа VLT в Чили, и данни от наблюдения в милиметровия диапазон с помощта на система от радиотелескопи ALMA.
Също интересно:
- НАСА публикува снимка на наскоро открита комета
- Огромен болид, заобиколен от плазма, се разби в Антарктида преди 430 XNUMX години
Оказа се, че кометата се състои от компактни "камъчета" с радиус над един мм, което предполага, че праховите частици в протопланетния диск, където се е образувала кометата, са били уплътнени в резултат на взаимни сблъсъци. Скоростта на образуване на прах от ядрото беше оценена на 200 килограма в секунда, така че между моментите на откриване и преминаване на точката на перихелия кометата загуби 2 × 109 килограма прах. В същото време в кометата има повече от три пъти повече прах, отколкото газ, а ледените зърна практически липсват.
Учените са стигнали до извода, че наблюдават сходство в поведението на кометата Борисов и кометата Гейл-Боп. Това предполага, че каквато и астрофизична среда да е възникнала една междузвездна комета, такава среда е имала свойства, които са довели до образуването на тяло, подобно на телата, образувани във външните региони на Слънчевата система. В същото време, за разлика от кометата на Гейл-Боп и много други комети, които могат да се приближават многократно до Слънцето, кометата на Борисов никога не е минавала близо до никоя друга звезда до момента на срещата си с нашата звезда и може да бъде оригиналната комета, която някога е била последваха проведени наблюдения.
Прочетете също:
- Хъбъл забеляза уникална комета близо до Юпитер
- Комета или астероид: какво е убило динозаврите и откъде идва?